БГ политически стандарти

Станишев - юмрукът на партията
Направо бях шокиран от последното посещение на Станишев във Вашингтон. Познавам го бегло още от 1998-99 когато беше никому неизвестен секретар по международните въпроси на БСП. Правеше впечатление на малко свито, но образовано момче. Абе в общи линии, свестен тип, макар и в БСП. Дори и премеждията му като премиер, не много положителни, може да си ги обясним повече със сянката на Гоце.
Каква беше изненадата ми, когато Станишев заплаши журналистка във Вашингтон, само защото го е попитала за коментар относно обвиненията на президента за неговите съветници. Той тръгна към репортерката на "Дарик" и започна да я притиска с тяло към перилата. Момчетата от НСО не знаеха какво да правят, премиера ли да пазят, репортерката ли. Такова поведение, ей богу, никога не съм очаквал да видя. Още по-странно е, че май никоя медия не е споменала за случая, с изключение на това, което аз написах - че Станишев се е държал грубо и нагло.
Искаше ми се да напиша, че в нормалните страни, това е повод, ако не за оставки, то поне за гигантски скандал. Но няма смисъл- грубото държание показва, че Сергей е вече пътник. Ако не можеш да се оправиш с доста доброжелателните БГ медии, означава, че вече тотално си изгубил връзка с реалността. Четете какво старите вестници пишеха за Костов.
Петър Димитров, министърът на икономиката, поне е забавен до нелепост. В САЩ той изглежда като актьор от някоя абсурдна комедия, буфонада или нещо такова. В Ню Йорк, на т.нар. инвестиционен форум, той обясни как България изнася за САЩ "вар, цимент, камъни", и че ако не се броят ромите, в Б-я безработица няма. На всички е ясно, че човекът не е лош, но никога не е трябвало да излиза извън стените на варненския ВИНС. На мен обаче ми направи впечатление, че никой , ама абсолютно никой, не отбеляза неговите расистки коментари.

West wing и Обама

Новият "псевдо" президентски герб на Обама определено показва, че неговият главен съветник Дейвид Акселрод хич няма въображение. Мотото на герба е "Обама за Америка", което е абсолютно същото като "Бартлет за Америка" от 4 сезон на сериала, май.

Демо-кандидатът

Появата на всеки по-свеж политик почти винаги върви с големи очаквания. Никола Саркози във Франция с неговото скъсване предвещаваше нещо, което не беше много ясно точно какво е и засега не се е осъществило. Тони Блеър във Великобритания с Третия път сякаш беше намерил баланса между лявото и дясното, но вече само заклетите блеъристи се спомнят за това. На техния фон Барак Обама не само изглежда доста по-обещаващ. Очакванията към него са не само големи, а направо революционни. Обама вече се превръща в демо-кандидата. Но не защото е избраника на демократите, а защото вероятно представлява демо-версията на бъдещия политически активизъм.

Вечеря с Обама?

Личният ми експеримент с е-Обама започна след събитие, за което, при температура близо до нулата, привърженици и просто любопитни се бяха наредили на четири километрова опашка. Реших да видя какво организира всички тези хора. Станах поддръжник на Обама във facebook (заедно с още 949 920 човека към този момент), получавам редовно SMS-си със събитията в околността и съвети как да ги препратя на приятели, предложения за мелодии за телефон с мотиви от клипа Yes we can, мейлът ми е пълен със съобщения от Дейвид Плуфе и Мишел Обама, можех да запиша стаж в кампанията му. Веднъж дори получих покана за вечеря със сенатора, но за разлика от американски репортери, които са си помисли, че това е реално предложение, бързо намерих обяснението - ако даря поне 50 долара и ако попадна сред печелившите в лотарията. Така че, дори не отворих поканата от Хилъри. По неясни за мен тъмни електронни пътища, кампанията дори се добра до секретния ми мейл. След поредното съобщение с молба за дарение, върнах мейл с обяснение, че като чуждестранен гражданин подобни предложения са незаконни. Не получих отговор, за разлика от колега, на когото кампанията на Хилъри Клинтън отговори, че трябва да чете и малките буквички на сайта. В един момент дори малко се нервирах и си мислех да се обадя на възможни избиратели (в сайта на Обама има такава опция), само и само да видя как ще реагират те на странния ми акцент и какво ще ми направят от кампанията на Обама. Но за целта трябваше да направя дарение (все пак логично е не всеки да може да звъни наляво-надясно), а то е незаконно, както установих преди това.

Демо-кандидатът

Интернетът глупако

„Преди десет години Барак Обама просто нямаше да бъде възможен в американската политика”, ентусиазирано ми обяснява Питър Лайден, директор на Института за нови политики. Институтът е част от Новата Демократическа мрежа (NDN), възникнала през 2005 г. като резултат от загубата на демократическата партия на президентските избори предната година. За разлика от официалната партийна организация на демократическата партия, NDN се опитва да представя нова визия и начин за правене на политика. В съветите им се вслушват всички кандидати на демократите, но както изглежда единствено Обама се възползвал от тях в достатъчна степен. И ако някой в кампанията на Хилъри Клинтън трябваше да й каже какво да прави, вероятно както Джеймс Карвил през 1991 г. трябваше да я посъветва „интернетът глупако” (оригиналният съвет на Карвил към Бил Клинтън е „икономиката глупако”).
По всички стандартни политически индикатори Хилъри Клинтън беше непобедима – целия политически естабилшмънт стоеше зад нея, възможностите й да набира пари не знаеха граница, името и беше добре познато, а организацията й беше готова за блицкриг. На нейния фон Обама изглеждаше като поредната нова интернет компания – доста шумотевица, правдоподобни позиции (съпротивата му срещу войната в Ирак) и много малко пари за да стартира. Както пише Джошуа Грийн в „Атлантик мантли”, пазарът на кандидати на демократическата партия вече си имаше „Майкрософт” и на кого му трябваше още един. Според Лайден, добрият ход на Обама е бил да отиде до северна Калифорния – така ако Хилъри Клинтън беше кандидатът на Холивуд, той стана кандидатът на Силиконовата долина. Ако Хилъри имаше идеалния сценарии за президентска драма, Обама имаше интернет идеите и образа на новото, което винаги възпламенява техноманиаците. Мy.barackobama.com наподобява повече facebook.com или myspace.com, отколкото познатите страници на политическите партии. Идеята е привържениците да използват сайта, за да се свързват и комуникират независимо от кампанията, да предлагат идеи и ... да даряват средства.
Ако нещо преобърна предварителните избори сред демократите, то беше именно способността на Обама да набира средства в невиждани мащаби. След първата му победа в началото на януари, когато съмняващите се симпатизанти разбраха, че той има шанс, хазната му започна да набира двойно повече долари от тази на Хилъри Клинтън. Това обаче не беше всичко. Ако Клинтън разчиташе на традиционните канали от ограничен кръг богати донори, то Обама направо разби Excel – още в началото на годината отчета му не можеше да се събере в стандартната страница на програмата, която има „само” 65 536 реда и 256 колони (Клинтън победи Excel два месеца по-късно). Въпросът не е само количеството. Донорите на Клинтън предимно попълваха чекове със суми близо до тавана разрешен от закона (2300$) и в един момент се оказа, че тя просто вече няма към кого да се обърне. Докато на всеки пореден призив в Дейвид Плуфе, шефът на кампанията на Обама, няколкостотин хиляди привърженици откливаха със своите 10, 20, 50 долара. Почти половината от 265-те млн. долара събрани досега от неговата камоания идват от хора, които са дарили 200 или по-малко долара. Досега даряването на такива дребни суми просто е било икономически и бюрократично неефективно – попълването на всички формуляри отмнема толкова време, че просто не си заслужава. Но не и през интерент. Освен това малките донори никога не можеха да получат полагащото им се одобрение. В интернет мрежата, дори и да не получат личен разговор с кандидата (или вечеря) , приятелите им със сигурност ще им изпратят потупване по рамото, е-прегръдка, или пък овца (характерен facebook).
Ако този темп се запази, Джо Типи – откривателят на интерент в американската политика и шеф на кампанията на Хауърд Дийн през 2004 г., прогнозира, че Обама може да събере за президентските избори през ноември астрономическите половин милиард долара. Той просто трябва да каже, да ние можем.

Демо-кандидатът

Obamabook.com

Демо-версията на бъдещата политика обаче не е толкова в умението за боравенето с технологиите. Парите също не идват само защото някой е измислил умен начин да ги поиска. За разлика от всички други кандидати Барак Обама постави интернет в центъра на своята кампания, но не като хардуер или софтуер, а по-скоро като концепция.
В основата на всяка политическа кампания винаги е стояло определянето на силните и слабите страни на кандидата/партията и опонентите, очакванията на обществото и създаването на послание, което да доведе до победа. Всичко това е в прерогативите на стратезите, майсторите на социологически проучвания, с други думи на Марк Пен, главният съветник (до април) на Хилъри Клинтън. Пен, освен като главен полстър (анкетьор, термин който на български неточно се превежда и като социолог) на Бил Клинтън, а сега и на неговата съпруга, е известен и с противоречивата книга „Микротрендовете”. В нея той обяснява как обществото, освен от познатите социални, възрастови, полови и т.н. групи е съставено и от множество други малки групи (примерно домакините), които, ако бъдат активирани, могат да променят както бизнес пейзажа, така и политическата реалност. В общи линии работа на Пен беше да намери тези малки групи избиратели, да ги провокира с подходящото послание и след това да отвори бутилката шампанско. Това обаче не стана, като обяснението може да бъде намерено в собствената му автобиография – дългогодишен съветник на „Майкрософт”.
За разлика от Хилъри Клинтън кампанията на Обама беше аналог на „отворения код” в софтуера. Феновете на чернокожия сенатор са организирали самостоятелно около 30 хил. събития, без никакво участие на неговия екип. Последното предложение на my.barackobama.com е привържениците на демократите, с помощта на сайта да намерят сродни души, с които биха искали да организират домашни партита за преодоляване на различията породени от предварителните избори (е само между другото, може да дарите и пари).
Още от началото на кампанията на Обама най-ефективните реклами се създаваха от хора, които нямаха нищо общо с нея. Видеото „Хилъри 1984”, в което се използва известната реклама на Apple е било създадено на домашния Mаc на служител, който след това дори е бил уволнен, тъй като Обама е ползвал нейни съвети на фирмата в която е работил. Видеото „Да ние можем” e създадено от will.i.am, един от групата Black Eyed Peas, без никаква координация с хората на Обама. Пускането му в youtube в началото на февруари направо възпламени Обамаманията. Забавните Обама гърлс стартират с бюджет от около 2 хил. долара, но се превърнаха с централно медийно събитие.
Посланието за промяна, разбира се, не се роди от някакъв първоначален космически/електорален хаос. То беше налагано далеч преди сенаторът от Илинойс да обяви кандидатурата си (гледайте седми сезон на „Западно крило”, където консултант е Девийд Акселрод, главен стратег на Обама), но неговия екип сякаш умишлено държеше политическите идеи на своя кандидат на съвсем базово ниво. За всеки наблюдател началото на кампанията изглеждаше така, сякаш Обама е първолак застанал на изпит пред професор Клинтън. Оказа се обаче, че неговият „отворен код” събира много повече почитатели. Обама се възползва от ситуацията в която всеки избирател виждаше в него различни неща, доразвиваше го за себе си според предпочитанията си и накрая ставаше негов верен привърженик. В крайна сметка е по-добре да се чувстваш като част от един проект, вместо просто да подкрепяш нечия политическа платформа.
Освен това, вероятността да гласуваш за някого по не натрапчива покана на приятел е много по-голяма, отколкото следвайки съветите на вестници, политолози и политици (със сигурност „Капитал”, примерно, има много по-малък шанс да ви убеди да гледате някой филм, отколкото приятел). Не че Клинтън нямаше своите мрежи – но те бяха затворени в мейлинг листа на някоя феминистка организация или профсъюз, докато интернет мрежите буквално не знаят стени и имат способността да се разрастват с невероятна скорост. Поддръжник пише в сайта на Обама как през 2006 г., демократите печелят изборите за конгреса в един регион на щата Кънектикът със само 92 гласа. Как? Със 600% процента нарастване на регистрираните гласоподаватели само университета в Кънектикът – със сигурност резултат от социалните мрежи в които студентите прекарват доста повече време отколкото в библиотеките. Примерът е любопитен, тъй като Обама спечели двубоя с Клинтън с по-малко от един процент от гласовете. Изобщо интернет комуникацията се превърна в нещо като лоста на Архимед, който, стига да има подходяща основа, може да измести дори Хилъри Клинтън.
Според Лайден това е смяна на цялата парадигма на политиката. 20 век е бил столетието на индивидуалния гений, на режисьора, който контролира всичко. Но икономиката и медиите на 21 век вече работят по друг начин – много хора дават своя принос на най-различни нива в създаването на всеки продукт. „Защо и политиката да не работи по този начин?”

Демо-кандидатът

Политика 2.0?

„Атлантик мантли” вече прогнозира как ще изглежда „Неговото пространство” (игра на думи с MySpace.com). Обамаманиаците виждат как древногръцката Агора, в която всеки участва в демократичния процес (е, без робите) се прераждат в новото време.
Дали това е така е отделен въпрос. Тони Блеър вече пробва във Великобритания системата от интернет петиции. Всеки британец можеше да предложи своя идея – от закон за защита на Бара на Джо, до излизането на мъгливия Албион от ЕС. В крайна сметка резултатът не беше кой знае колко положителен. Лайден смята, че бъдещата политика с отворен код ще бъде хоатична и непредсказуема, какъвто е и софтуерът. А на въпроса дали тя няма да означава край и на партиите, той отговаря, че това е много интересно предложение, но просто не знае отговорът.
Обама-системата за набиране на средства обещава да откъсне политиката и от търсенето на богати донори, които винаги след това искат нещо в замяна. Скептиците обаче посочват, че това никога няма да се случи – просто трябва да се види кой стои на чело на списъка с досегашните донорите на Обама – банката „Мерил Линч” с половин милион „събрани” от нейните служители.
Ефектът на социалните мрежи също е може би леко преувеличен. Например, колко точно хора в аграрния щат Айова, където Обама постигна първата си победа, имат страници да кажем във facebook. Победата, по все общо признание беше резултат от блестящата организация – докато Клинтън пръскаше пари за наемане на стаи във Four Seasons, пехотинците на Обама обикаляха от врата на врата, за да изкарат всеки привърженик да гласува.
Примерите са положителните и отрицателните страни на интернет политиката са много. Най-любопитното обаче е може би това, че колкото по-прозрачна става политиката, толкова по-затворени стават политиците. Рискът да бъдеш „заловен” от камерата на телефона на някои противник прави кандидатите изключително предпазливи. Хауърд Дийн, който прокара набирането на средства по интернет и блогваше с привърженици, изгуби предварителните избори сред демократите през 2004 г. най-вече за това, че беше заснет да отговаря грубо на избирател. Контрастът между Обама и бъдещият му противник Джон Макейн е показателен за това. Колкото по-интернет отворен е демократът, толкова по-ниско технологична изглежда кампанията на 25 г. по-възрастният му опонент. Обама е въздържан, а медиите имат труден достъп до него (почти не дава интервюта на печатни издания). Почитателите му имат толкова достъп до него, колкото и феновете на някоя поп звезда. Макейн, за сметка на това, редовно пуска по някоя солена шега, съвсем спонтанно казва мнението си по всички въпроси, и когато е ядосан на журналист, изобщо не се притеснява да повишава тон.
В общи линии технологиите най-накрая срещнаха своя човек. Така както Джон Кенеди нямаше да бъде президент без телевизията, така и Обама вероятно нямаше да може да надделее над Хилъри Клинтън без помощта на интернет и социалните мрежи. Както казва Типи, новото ниво на технологиите, както социалните мрежи се е оказало решаващо за Обама: „Кампанията на Дийн през 2004 г. беше нещо както полета на братя Райт, сега виждаме „Аполо” 11. Но и ако ги нямаше Кенеди и Обама, технологиите трябваше да почакат известно време, за да започнат да играят по-голяма роля.