Демо-кандидатът

Политика 2.0?

„Атлантик мантли” вече прогнозира как ще изглежда „Неговото пространство” (игра на думи с MySpace.com). Обамаманиаците виждат как древногръцката Агора, в която всеки участва в демократичния процес (е, без робите) се прераждат в новото време.
Дали това е така е отделен въпрос. Тони Блеър вече пробва във Великобритания системата от интернет петиции. Всеки британец можеше да предложи своя идея – от закон за защита на Бара на Джо, до излизането на мъгливия Албион от ЕС. В крайна сметка резултатът не беше кой знае колко положителен. Лайден смята, че бъдещата политика с отворен код ще бъде хоатична и непредсказуема, какъвто е и софтуерът. А на въпроса дали тя няма да означава край и на партиите, той отговаря, че това е много интересно предложение, но просто не знае отговорът.
Обама-системата за набиране на средства обещава да откъсне политиката и от търсенето на богати донори, които винаги след това искат нещо в замяна. Скептиците обаче посочват, че това никога няма да се случи – просто трябва да се види кой стои на чело на списъка с досегашните донорите на Обама – банката „Мерил Линч” с половин милион „събрани” от нейните служители.
Ефектът на социалните мрежи също е може би леко преувеличен. Например, колко точно хора в аграрния щат Айова, където Обама постигна първата си победа, имат страници да кажем във facebook. Победата, по все общо признание беше резултат от блестящата организация – докато Клинтън пръскаше пари за наемане на стаи във Four Seasons, пехотинците на Обама обикаляха от врата на врата, за да изкарат всеки привърженик да гласува.
Примерите са положителните и отрицателните страни на интернет политиката са много. Най-любопитното обаче е може би това, че колкото по-прозрачна става политиката, толкова по-затворени стават политиците. Рискът да бъдеш „заловен” от камерата на телефона на някои противник прави кандидатите изключително предпазливи. Хауърд Дийн, който прокара набирането на средства по интернет и блогваше с привърженици, изгуби предварителните избори сред демократите през 2004 г. най-вече за това, че беше заснет да отговаря грубо на избирател. Контрастът между Обама и бъдещият му противник Джон Макейн е показателен за това. Колкото по-интернет отворен е демократът, толкова по-ниско технологична изглежда кампанията на 25 г. по-възрастният му опонент. Обама е въздържан, а медиите имат труден достъп до него (почти не дава интервюта на печатни издания). Почитателите му имат толкова достъп до него, колкото и феновете на някоя поп звезда. Макейн, за сметка на това, редовно пуска по някоя солена шега, съвсем спонтанно казва мнението си по всички въпроси, и когато е ядосан на журналист, изобщо не се притеснява да повишава тон.
В общи линии технологиите най-накрая срещнаха своя човек. Така както Джон Кенеди нямаше да бъде президент без телевизията, така и Обама вероятно нямаше да може да надделее над Хилъри Клинтън без помощта на интернет и социалните мрежи. Както казва Типи, новото ниво на технологиите, както социалните мрежи се е оказало решаващо за Обама: „Кампанията на Дийн през 2004 г. беше нещо както полета на братя Райт, сега виждаме „Аполо” 11. Но и ако ги нямаше Кенеди и Обама, технологиите трябваше да почакат известно време, за да започнат да играят по-голяма роля.