Obamabook.com
Демо-версията на бъдещата политика обаче не е толкова в умението за боравенето с технологиите. Парите също не идват само защото някой е измислил умен начин да ги поиска. За разлика от всички други кандидати Барак Обама постави интернет в центъра на своята кампания, но не като хардуер или софтуер, а по-скоро като концепция.
В основата на всяка политическа кампания винаги е стояло определянето на силните и слабите страни на кандидата/партията и опонентите, очакванията на обществото и създаването на послание, което да доведе до победа. Всичко това е в прерогативите на стратезите, майсторите на социологически проучвания, с други думи на Марк Пен, главният съветник (до април) на Хилъри Клинтън. Пен, освен като главен полстър (анкетьор, термин който на български неточно се превежда и като социолог) на Бил Клинтън, а сега и на неговата съпруга, е известен и с противоречивата книга „Микротрендовете”. В нея той обяснява как обществото, освен от познатите социални, възрастови, полови и т.н. групи е съставено и от множество други малки групи (примерно домакините), които, ако бъдат активирани, могат да променят както бизнес пейзажа, така и политическата реалност. В общи линии работа на Пен беше да намери тези малки групи избиратели, да ги провокира с подходящото послание и след това да отвори бутилката шампанско. Това обаче не стана, като обяснението може да бъде намерено в собствената му автобиография – дългогодишен съветник на „Майкрософт”.
За разлика от Хилъри Клинтън кампанията на Обама беше аналог на „отворения код” в софтуера. Феновете на чернокожия сенатор са организирали самостоятелно около 30 хил. събития, без никакво участие на неговия екип. Последното предложение на my.barackobama.com е привържениците на демократите, с помощта на сайта да намерят сродни души, с които биха искали да организират домашни партита за преодоляване на различията породени от предварителните избори (е само между другото, може да дарите и пари).
Още от началото на кампанията на Обама най-ефективните реклами се създаваха от хора, които нямаха нищо общо с нея. Видеото „Хилъри 1984”, в което се използва известната реклама на Apple е било създадено на домашния Mаc на служител, който след това дори е бил уволнен, тъй като Обама е ползвал нейни съвети на фирмата в която е работил. Видеото „Да ние можем” e създадено от will.i.am, един от групата Black Eyed Peas, без никаква координация с хората на Обама. Пускането му в youtube в началото на февруари направо възпламени Обамаманията. Забавните Обама гърлс стартират с бюджет от около 2 хил. долара, но се превърнаха с централно медийно събитие.
Посланието за промяна, разбира се, не се роди от някакъв първоначален космически/електорален хаос. То беше налагано далеч преди сенаторът от Илинойс да обяви кандидатурата си (гледайте седми сезон на „Западно крило”, където консултант е Девийд Акселрод, главен стратег на Обама), но неговия екип сякаш умишлено държеше политическите идеи на своя кандидат на съвсем базово ниво. За всеки наблюдател началото на кампанията изглеждаше така, сякаш Обама е първолак застанал на изпит пред професор Клинтън. Оказа се обаче, че неговият „отворен код” събира много повече почитатели. Обама се възползва от ситуацията в която всеки избирател виждаше в него различни неща, доразвиваше го за себе си според предпочитанията си и накрая ставаше негов верен привърженик. В крайна сметка е по-добре да се чувстваш като част от един проект, вместо просто да подкрепяш нечия политическа платформа.
Освен това, вероятността да гласуваш за някого по не натрапчива покана на приятел е много по-голяма, отколкото следвайки съветите на вестници, политолози и политици (със сигурност „Капитал”, примерно, има много по-малък шанс да ви убеди да гледате някой филм, отколкото приятел). Не че Клинтън нямаше своите мрежи – но те бяха затворени в мейлинг листа на някоя феминистка организация или профсъюз, докато интернет мрежите буквално не знаят стени и имат способността да се разрастват с невероятна скорост. Поддръжник пише в сайта на Обама как през 2006 г., демократите печелят изборите за конгреса в един регион на щата Кънектикът със само 92 гласа. Как? Със 600% процента нарастване на регистрираните гласоподаватели само университета в Кънектикът – със сигурност резултат от социалните мрежи в които студентите прекарват доста повече време отколкото в библиотеките. Примерът е любопитен, тъй като Обама спечели двубоя с Клинтън с по-малко от един процент от гласовете. Изобщо интернет комуникацията се превърна в нещо като лоста на Архимед, който, стига да има подходяща основа, може да измести дори Хилъри Клинтън.
Според Лайден това е смяна на цялата парадигма на политиката. 20 век е бил столетието на индивидуалния гений, на режисьора, който контролира всичко. Но икономиката и медиите на 21 век вече работят по друг начин – много хора дават своя принос на най-различни нива в създаването на всеки продукт. „Защо и политиката да не работи по този начин?”
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment