Демо-кандидатът

Интернетът глупако

„Преди десет години Барак Обама просто нямаше да бъде възможен в американската политика”, ентусиазирано ми обяснява Питър Лайден, директор на Института за нови политики. Институтът е част от Новата Демократическа мрежа (NDN), възникнала през 2005 г. като резултат от загубата на демократическата партия на президентските избори предната година. За разлика от официалната партийна организация на демократическата партия, NDN се опитва да представя нова визия и начин за правене на политика. В съветите им се вслушват всички кандидати на демократите, но както изглежда единствено Обама се възползвал от тях в достатъчна степен. И ако някой в кампанията на Хилъри Клинтън трябваше да й каже какво да прави, вероятно както Джеймс Карвил през 1991 г. трябваше да я посъветва „интернетът глупако” (оригиналният съвет на Карвил към Бил Клинтън е „икономиката глупако”).
По всички стандартни политически индикатори Хилъри Клинтън беше непобедима – целия политически естабилшмънт стоеше зад нея, възможностите й да набира пари не знаеха граница, името и беше добре познато, а организацията й беше готова за блицкриг. На нейния фон Обама изглеждаше като поредната нова интернет компания – доста шумотевица, правдоподобни позиции (съпротивата му срещу войната в Ирак) и много малко пари за да стартира. Както пише Джошуа Грийн в „Атлантик мантли”, пазарът на кандидати на демократическата партия вече си имаше „Майкрософт” и на кого му трябваше още един. Според Лайден, добрият ход на Обама е бил да отиде до северна Калифорния – така ако Хилъри Клинтън беше кандидатът на Холивуд, той стана кандидатът на Силиконовата долина. Ако Хилъри имаше идеалния сценарии за президентска драма, Обама имаше интернет идеите и образа на новото, което винаги възпламенява техноманиаците. Мy.barackobama.com наподобява повече facebook.com или myspace.com, отколкото познатите страници на политическите партии. Идеята е привържениците да използват сайта, за да се свързват и комуникират независимо от кампанията, да предлагат идеи и ... да даряват средства.
Ако нещо преобърна предварителните избори сред демократите, то беше именно способността на Обама да набира средства в невиждани мащаби. След първата му победа в началото на януари, когато съмняващите се симпатизанти разбраха, че той има шанс, хазната му започна да набира двойно повече долари от тази на Хилъри Клинтън. Това обаче не беше всичко. Ако Клинтън разчиташе на традиционните канали от ограничен кръг богати донори, то Обама направо разби Excel – още в началото на годината отчета му не можеше да се събере в стандартната страница на програмата, която има „само” 65 536 реда и 256 колони (Клинтън победи Excel два месеца по-късно). Въпросът не е само количеството. Донорите на Клинтън предимно попълваха чекове със суми близо до тавана разрешен от закона (2300$) и в един момент се оказа, че тя просто вече няма към кого да се обърне. Докато на всеки пореден призив в Дейвид Плуфе, шефът на кампанията на Обама, няколкостотин хиляди привърженици откливаха със своите 10, 20, 50 долара. Почти половината от 265-те млн. долара събрани досега от неговата камоания идват от хора, които са дарили 200 или по-малко долара. Досега даряването на такива дребни суми просто е било икономически и бюрократично неефективно – попълването на всички формуляри отмнема толкова време, че просто не си заслужава. Но не и през интерент. Освен това малките донори никога не можеха да получат полагащото им се одобрение. В интернет мрежата, дори и да не получат личен разговор с кандидата (или вечеря) , приятелите им със сигурност ще им изпратят потупване по рамото, е-прегръдка, или пък овца (характерен facebook).
Ако този темп се запази, Джо Типи – откривателят на интерент в американската политика и шеф на кампанията на Хауърд Дийн през 2004 г., прогнозира, че Обама може да събере за президентските избори през ноември астрономическите половин милиард долара. Той просто трябва да каже, да ние можем.